Ако трябваше да се изкажа пред Бундестага като момчето Коля.

Този текст е превод на Андрей Медведев и е публикуван на неговия сайт. Андрей Медведев, журналист от ВГТРК, водещ на програмата “Специален кореспондент”, на страницата си в социалната мрежа публикува своята версия на речта си в Бундестага, ако беше на мястото на ученика от Нов Уренгой Николай Десятниченко.

Уважаеми депутати. Днес видях чудо. Това чудо се нарича Германия. Вървях към вас и гледах красивите берлински улици, хората, прекрасните архитектурни паметници и сега стоя тук и ви гледам. И разбирам, че всичко това е чудо. Че всички сте родени и живеете в Германия. Защо мисля така? Защото като се има предвид това, което вашите войници направиха у нас, в окупираните територии, бойците на Червената армия имаха пълното морално право да унищожат целия германски народ. Оставянето на пепелище на мястото на Германия, руини и само текстове в учебници биха напомнили, че някога е имало такава държава. Вероятно не помните всички подробности за окупацията, но това не е необходимо. Само ще ви напомня какво са правили войниците на Вермахта и СС със съветските деца. Те ги застрелваха. Често пред погледите на родителите. Или обратното, първо застреляха татко и мама, а след това и децата.

Вашите войници са изнасилвали деца. Изгаряха ги живи. Изпращаха ги в концентрационни лагери. Където са им взималикръвта, за да направят серум за вашите войници. Децата ги мориха с гладн. Децата бяха оставени да бъдат нахапани до смърт от вашите немски овчарки. Децата бяха използвани като мишени. Децата биваха жестоко измъчвани само за забавление. Или ето ви два примера. Офицер от вермахта, на който едно бебе пречило да спи, го грабнал за крака и разбилглавата му в ъгъла на печката. Вашите пилоти бомбардираха ешелон на гара Личково, с който се опитаха да изведат деца в тила, а след това вашите въздушни асове преследваха уплашените деца, бягащи в голо поле и ги разстрелваха. Бяха убити две хиляди деца.

Само за това единствено нещо, което направихте с децата, повтарям, Червената Армия можеше да унищожи напълно Германия ведно с нейните жители. Тя имаше пълното морално право за това. Но не го направи. Съжалявам ли за това? Разбира се, че не. Прекланям се пред стоманената воля на моите предци, които намериха в себе си някакви невероятни сили, за да не станат същите животни, каквито бяха войниците на Вермахта.

На катарамите на германските войници пишеше “Бог е с нас”. Но те бяха плод на ада и донесоха ада на нашата земя. Войниците от Червената армия бяха комсомолци и комунисти, но съветските хора се оказаха много по-големи християни от жителите на просветена, религиозна Европа. И не започнаха да мъстят. Те съумяха да осъзнаят, че адът не може да бъде победен с друг ад. Не трябва да ни молите за прошка, защото вие лично не сте виновни за нищо. Не можете да отговаряте за своите деди и прадеди. А и само господ може да прощава. Но ще ви кажа честно – за мен германците завинаги ще останат чужд народ. Това не е, защото лично вие сте лоши. Това е защото в мен крещи болката на децата, изгорени от Вермахта. И ще трябва да приемете, че поне още моето поколение – за което споменът за войната е в наградите на дядо му, белезите от раните му, приятелите му от фронта – ще ви възприема по този начин. Какво ще се случи след това, не знам. 

Може би след нас ще дойдат безпаметни люде, които ще забравят всичко. И ние самите имаме големи заслуги за това, много неща засрахме сами, но се надявам, че не всичко е загубено за Русия. Разбира се, че трябва да си сътрудничим. Руснаци и германци. Трябва да решаваме проблемите заедно. Борба с ИДИЛ и изграждане на газопроводи. Но ще трябва да приемете един факт: ние никога няма да се покаем за нашата велика война. И още повече за победата. И още повече пред вас. Във всеки случай, повтарям, моето поколение. Защото тогава спасихме не само себе си. Ние ви спасихме от вас самите. И дори не знам кое е по-важно”.

Андрей Медведев

Основни принципи на етичната журналистика

Понеже една камара говорещи глави и поръчкови драскачи от казионните медии се титулуват “журналисти”, си направих труда да преведа на български петте основни принципа на етичната журналистика според една организация, което се нарича “Мрежа за етична журналистика”.

На своя сайт те се определят по следния начин:

EJN е коалиция от повече от 70 групи журналисти, редактори, собственици на медии и групи за подкрепа на медиите от целия свят, която се разраства. Ние сме регистрирани като благотворителна организация в Обединеното кралство и се контролираме от Съвет и международна мрежа от съветници.

Нашите спомоществователи представляват много различни култури и медийни традиции, но всички те споделят убеждението, че принципите на етичната журналистика са универсални и са ценен ресурс, който изгражда уважение към демокрацията и човешките права. (https://ethicaljournalismnetwork.org)

Та тази организация е формулирала следните пет основни принципи, а именно:

1. Истина и точност                            Журналистите не винаги могат да гарантират „истината“, но вярното излагане на фактите е кардинален принцип на журналистиката. Винаги трябва да се стремим към точност, да даваме всички относими факти и да се уверим, че те са проверени. Когато не можем да потвърдим една информация, трябва да го кажем. 
2. Независимост                             Журналистите трябва да бъдат независми гласове; ние не трябва да действаме официално или неофициално в интерес на специални интереси, независимо дали те са политически, корпоративни или културни. Трябва да декларираме пред нашите редактори, или пред нашата аудитория, каквито и да било наша политическа принадлежност, финансови договорки или друга лична инфромация, която може да представлява конфликт на интереси.
3. Справедливост и безпристрастност                    Повечето истории имат поне две страни. Въпреки че няма задължение да се представя всяка страна във всеки материал, историите трябва да бъдат балансирани и да добавят контекст. Обективността не винаги е възможна и може не винаги да е желателна (предвид например бруталност или не хуманност), но безпристрастното докладване изгражда доверие и сигурност.
4. Човечност                             Журналистите не бива да причиняват вреда. Това, което публикуваме или излъчваме, може да е болезнено и ние трябва да осъзнаваме въздействието на нашите думи върху живота на хората. 
5. Отговорност                                Сигурен признак за професионализъм и отговорна журналистика е способността да се държим отговорно. Когато допускаме грешки, ние трябва да ги коригираме и нашите изрази на съжаление трябва да бъдат искрени, а не цинични. Ние се вслушваме в тревогите на нашата публика. Може да не променяме това, което читателите пишат или казват, но винаги ще предоставяме възможност за защита, когато сме били несправедливи.

Прочетете още веднъж горните принципи. Те са достатъчно простички и разбираеми. Когато някой ви каже, че е журналист, просто вижте дали спазва тези принципи. Сигурен съм, че трудно ще намерите в казионните медии индивид, който дори донякъде да ги спазва. Всичко това ви дава основание, да ги наричате по всякакъв друг начин, но не и журналисти. И тези индивиди, няма защо да ни се сърдят, когато не ги считаме за журналисти, защото те просто не са такива.

София, 02.01.2023

Ултиматумът на Путин.

Изискванията на Русия към САЩ и НАТО относно гаранциите за безопасност

Тъй като наближава времето, в което “обединения Запад” ще му се наложи да седне да преговаря с Руската федерация, е хубаво да си припомним какво се случи в края на 2021 година.

На 15 декември 2021, Руската федерация направи последен опит да предотврати въоръжения конфликт в Украйна, като даде възможност на САЩ и НАТО, по мирен път да постигнат договореност за безопасността на всички страни, като предложи следните два договора. За пореден път, исканията на РФ бяха пренебрегнати.

Хубаво е, мислещите хора, да прочетат сами какво беше предложено. (Не ми придиряйте много за качеството на превода на български)

За предаване на американската страна.                        Москва, 15 декември 2021

ДОГОВОР

МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ

ЩАТИ ЗА ГАРАНЦИИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

Руската федерация и Съединените американски щати, наричани по-долу страните,

ръководейки се от принципите, съдържащи се в Устава на Организацията на обединените нации, Декларацията за принципите на международното право относно приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации от 1970 г., Заключителния акт от Хелзинки на Конференцията по сигурността и сътрудничество в Европа от 1975 г. и разпоредбите на Споразумението от Манила, Декларацията за мирно уреждане на международни спорове от 1982 г., Хартата за европейска сигурност от 1999 г., Основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между Русия и Организацията на северноатлантическия договор от 1997 г.;

припомняйки недопустимостта в техните взаимни, както и в международните отношения като цяло, на използването или заплахата със сила по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите и принципите на Хартата на Обединените нации;

подкрепа на ролята на Съвета за сигурност на ООН, който носи основна отговорност за поддържането на международния мир и сигурност;

признавайки необходимостта от обединяване на силите за ефективен отговор на съвременните предизвикателства и заплахи за сигурността в един глобализиран и взаимозависим свят;

въз основа на стриктно спазване на принципа за ненамеса във вътрешните работи, включително отказ от подкрепа на организации, групи и лица, които се застъпват за противоконституционна смяна на властта, както и всякакви действия, насочени към промяна на политическата или социална система на една от договарящите страни ;

имайки предвид подобряване на съществуващите или създаване на допълнителни ефективни и своевременно стартирани механизми за взаимодействие за разрешаване на възникващи проблемни въпроси и разногласия чрез конструктивен диалог, основан на взаимно уважение и признаване на интересите и опасенията за сигурността на другия, както и за разработване на адекватен отговор на предизвикателствата и заплахи в областта на сигурността;

стремейки се да избягват всякаква военна конфронтация и въоръжен конфликт между страните и осъзнавайки, че пряк военен сблъсък между тях може да доведе до използване на ядрени оръжия, което би имало далечни последици;

потвърждавайки отново, че не може да има победители в ядрена война и тя никога не трябва да се води, и признавайки необходимостта да се положат всички усилия за предотвратяване на риска от такава война между държави с ядрено оръжие;

потвърждавайки своите задължения съгласно Споразумението за мерките за намаляване на риска от ядрена война между Съюза на съветските социалистически републики и Съединените американски щати от 30 септември 1971 г., Споразумението между правителството на Съюза на съветските социалистически републики и правителството на Съединените американски щати за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него от 25 май 1972 г., Споразумението между Съюза на съветските социалистически републики и Съединените американски щати за създаване на центрове за намаляване на ядрения риск на 15 септември 1987 г., както и Споразумението между Съюза на съветските социалистически републики и Съединените американски щати относно предотвратяването на опасни военни дейности от 12 юни 1989 г.;

се договориха за следното:

Член 1

Страните си взаимодействат въз основа на принципите на неделима и еднаква сигурност, не накърняване на сигурността на другата и за тези цели

не предприема действия и не извършва дейности, засягащи сигурността на другата страна, не участва в тях и не ги подкрепя;

не прилагат мерки за сигурност, предприети от всяка страна поотделно или в рамките на международна организация, военен съюз или коалиция, които биха подкопали основните интереси на сигурността на другата страна.

Член 2

Страните гарантират, че всички международни организации, военни съюзи или коалиции, в които участва поне една от страните, спазват принципите, съдържащи се в Хартата на Обединените нации.

Член 3

Страните не използват територията на други държави за целите на подготовка или извършване на въоръжено нападение срещу другата страна или други действия, засягащи основните интереси на сигурността на другата страна.

Член 4

Съединените американски щати се задължават да изключи по-нататъшното разширяване на Северноатлантическия пакт в източна посока и да откаже да приеме в съюза държави, които преди това са били членове на Съюза на съветските социалистически републики.

Съединените американски щати няма да създават военни бази на територията на държави, които преди са били членки на Съюза на съветските социалистически републики и не са членки на Организацията на Северноатлантическия договор, да използват тяхната инфраструктура за извършване на военни действия или да развиват двустранни военни сътрудничество с тях.

Член 5

Страните се въздържат от разполагане на своите въоръжени сили и оръжия, включително в рамките на международни организации, военни съюзи или коалиции, в райони, където такова разполагане би се възприело от другата страна като заплаха за нейната национална сигурност, с изключение на такива разполагане на националните територии на страните.

Страните се въздържат от полети на тежки бомбардировачи, оборудвани за ядрени или неядрени оръжия, и присъствието на надводни бойни кораби от всички класове, включително в рамките на съюзи, коалиции и организации, съответно в зони извън националното въздушно пространство и извън националната териториална води, от които могат да поразяват цели на територията на другата страна.

Страните поддържат диалог и си сътрудничат за усъвършенстване на механизмите за предотвратяване на опасни военни дейности в открито море и във въздушното пространство над него, включително договаряне на максималната дистанция на подход за военни кораби и самолети.

Член 6

Страните се задължават да не разполагат наземни ракети със среден и по-малък обсег извън тяхната национална територия, както и в онези райони на тяхната национална територия, от които такива оръжия могат да поразяват цели на националната територия на другата страна.

Член 7

Страните изключват разполагането на ядрени оръжия извън националната територия и връщат такива оръжия, които вече са разположени извън националната територия към момента на влизане в сила на този договор, на национална територия. Страните ще премахнат цялата съществуваща инфраструктура за разполагане на ядрени оръжия извън тяхната национална територия.

Страните не обучават военен персонал и цивилни лица от държави, които не притежават ядрени оръжия, да използват такива оръжия. Страните не провеждат учения и тренировки на сили с общо предназначение, включително тестови сценарии с използване на ядрено оръжие.

Член 8

Настоящото споразумение влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление, че страните са изпълнили необходимите вътрешни процедури за това.

Съставено в два екземпляра, всеки на руски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Руската федерация                                                         За Съединените американски щати

За предаване на американската страна                                 Москва, 15 декември 2021

ДОГОВОР ЗА МЕРКИТЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР

Руската федерация и държавите-членки на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), наричани по-долу участниците,

потвърждавайки желанието си за подобряване на отношенията и задълбочаване на взаимното разбирателство;

признавайки, че за да се отговори ефективно на съвременните предизвикателства и заплахи за сигурността в един взаимозависим свят, е необходимо да се обединят усилията на всички участници;

убедени в необходимостта от предотвратяване на опасни военни дейности и по този начин намаляване на възможността за възникване на инциденти между техните въоръжени сили;

като отбелязва, че интересите на сигурността на всеки участник изискват повишаване на ефективността на многостранното сътрудничество, укрепване на стабилността, предвидимостта и прозрачността във военно-политическата област;

потвърждавайки отново ангажимента си към целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г., Основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между Руската федерация и Организацията на северноатлантическия договор от 1997 г., Кодексът за поведение относно аспектите на политическата и военната сигурност от 1994 г., Европейската харта за сигурност от 1999 г. и Римската декларация „Отношенията между НАТО и Русия: ново качество“ на държавните и правителствени ръководители на Руската федерация и Държавите-членки на НАТО от 2002 г

се договориха, както следва:

Член 1

Участниците в отношенията си помежду си се ръководят от принципите на сътрудничество и еднаква и неделима сигурност. Те не повишават сигурността си индивидуално, в рамките на международна организация, военен съюз или коалиция за сметка на сигурността на другите.

Страните се задължават помежду си да уреждат всички международни спорове по мирен начин и да се въздържат от всяка употреба или заплаха за използване на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации.

Участниците се задължават да не създават условия или ситуации, които биха могли да представляват или да се считат за заплаха за националната сигурност на другите Участници.

Участниците ще проявяват сдържаност при военно планиране и учения за намаляване на рисковете от потенциални опасни ситуации, като се придържат към задълженията по международното право, включително тези, съдържащи се в междуправителствени споразумения за предотвратяване на инциденти в морето извън териториалните води и във въздушното пространство над тях, и в междуправителствени споразумения относно предотвратяване на опасни военни дейности.

Член 2

За решаване на въпроси и урегулиране на проблемни ситуации, участниците използват механизми за спешни консултации на двустранна и многостранна основа, включително Съвета Русия-НАТО.

Участниците на регулярна доброволна основа обменят оценки на съвременните заплахи и предизвикателства за сигурността, предоставят взаимна информация за военните учения и маневри и основните положения на военната доктрина. За да се осигури прозрачност и предвидимост на военните действия, се използват всички налични механизми и инструменти за мерки за изграждане на доверие.

За поддържане на спешни контакти между Участниците се организират „горещи” телефонни линии.

Член 3

Участниците потвърждават, че не се смятат за противници.

Участниците поддържат диалог и си взаимодействат за подобряване на механизмите за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него (предимно в регионите на Балтийско и Черно море).

Член 4

Руската федерация и всички участници, които са били държави-членки на Северноатлантическия пакт към 27 май 1997 г., съответно, не разполагат своите въоръжени сили и оръжия на територията на всички други европейски държави в допълнение към силите, разположени на тази територия от 27 май 1997 г. В изключителни случаи, ако възникнат ситуации, свързани с необходимостта от неутрализиране на заплаха за сигурността на един или повече Участници, такива разполагания могат да се извършват със съгласието на всички Участници.

Член 5

Участниците изключват разполагането на наземни ракети със среден и по-малък обсег в райони, от които те са способни да поразяват цели на територията на други участници.

Член 6

Участниците, които са държави-членки на Организацията на Северноатлантическия договор, поемат задължения, изключващи по-нататъшно разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави.

Член 7

Участниците, които са държави-членки на Северноатлантическия договор, отказват да водят каквито и да е военни действия на територията на Украйна, както и на други държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия.

За да се предотврати възникването на инциденти, Руската федерация и участниците, които са държави-членки на Организацията на Северноатлантическия договор, не провеждат военни учения и други военни дейности над ниво бригада в ивица с договорена ширина и конфигурация от всяка страна на граничната линия на Руската федерация и държавите, свързани с нея във военен съюз, както и участниците, които са държави-членки на организацията на Северноатлантическия договор.

Член 8

Това споразумение не засяга и няма да се тълкува като засягащо основната отговорност на Съвета за сигурност на ООН за поддържане на международния мир и сигурност, нито правата и задълженията на страните съгласно Хартата на ООН.

Член 9

Настоящото споразумение влиза в сила на датата на депозиране при депозитаря на уведомления за съгласие за обвързване от повече от половината от подписалите държави. По отношение на държава, която изпрати такова уведомление по-късно, настоящото споразумение влиза в сила на датата на предаването му.

Всеки участник в това Споразумение може да се оттегли от него, като изпрати на депозитаря съответно уведомление. Настоящото споразумение се прекратява за такъв участник [30] дни след получаване от депозитаря на споменатото известие.

Настоящото споразумение е съставено на руски, английски и френски езици, чиито текстове са еднакво валидни, и се съхранява в архива на депозитаря, който е правителството…

Съставено в [град…] (XX) ден (XXX) от месец [20XX] от годината.

В.В. Путин явно ги предупреди – “При продължаване на явно агресивната линия на нашите западни колеги ще предприемем адекватни ответни военно-технически мерки.”

Преведено на достъпен език – който не ще мира, ще получи секира….

Предстои да станем свидетели на интерсни събития.

Била ли е България под окупация или как крадецът вика, дръжте крадеца!

“Най-големият враг на народа- това е интелигенцията, отгледана от колонизаторите.” (Джавахарлал Неру)

От около година болшинството, финансирани от западни фондации, посолства, програми, неправителствени организации, институти, проверители на факти и какви ли не още чужди храненици се опитват да ни обяснят как България е била окупирана от съветската армия. Явно разчитат на новите поколения, които освен че не четат, но покрай умните си телефони, вече не са в състояние да и мислят критично.

Все пак да видим какво казва историята. На 1 март 1941 година България се включва в тристранния пакт и прекратява политиката си на неутралитет. На 13 декември 1941 като съюзници на фашистка Германия ,обявяваме война на САЩ и Великобритания. Това е придружено с бурни ръкопляскания, за което българския цар казва на съветника си – „Севов можехте поне да не ръкопляскате“. 

В резултат на това „мъдро“ решение на българските политици, американско-британската авиация бомбардира многократно София, причинявайки големи разрушения и множество жертви – 4208 убити, 4744 тежко ранени. Разрушени са 12657 сгради. 

За благодарност, на тези пилоти-убийци, преди няколко години им издигнаха паметник пред американско посолство. Чудя се, как японците не са се сетили и не са сложили подобни паметници в Хирошима и Нагазаки?

Да се върнем на историята. Като съюзник на фашистка Германия на 5 септември 1944 СССР официално ни обявява война. На 8 септември, съветските войски влизат в България без да срещнат никаква съпротива. Ако прочетете политически „правилните“ източници, на 9 септември е извършен „комунистически преврат“, нищо че главни действащи лица са офицерите от „Звено“ и „Военен съюз“. Пак според тези източници е съставено комунистическо правителство. Истината е различна. Правителството е на Отечествения фронт с министър председател Кимон Георгиев. В него от 16 министри, комунистите са само 4 – четирима! Това правителство управлява до 31 март 1946 – т.е. година и половина след „преврата“. Между другото именно това правителство в лицето на министър председателя Кимон Георгиев обявява на 17 септември 1944, че един от приоритетите е създаването на Народен съд за съдене на виновните за националната катастрофа. 

Тук е мястото да разгледаме дефиницията за окупация – а това е временно заемане от въоръжените сили на територията на противника. За военна окупация е необходимо държавите фактически да се намират в състояние на война. 

До подписването на парижкия мирен договор, България е била в състояние на война със СССР. (Московското примирие от 28.10.1944 г. не е мирен договор).

Да се върнем на т.нар. „окупация“ от съветските войски. Основната част от съветските войски напускат страната до края на 1944 г като продължават настъплението си на запад. 

Остават някакви части в района на Сливен, Ямбол и Елхово, но тяхната цел е предимно натиск срещу Турция. И тези войски се изтеглят от България през декември 1947 година. След 1947 г в България няма чужди въоръжени сили, нито чуждестранни военни бази. 

Салфетката на Чърчил от 1945 година. 

Споменатите в началото на този материал западни храненици се опитват да внушат, че лошите – СССР и неговата армия са ни окупирали и това е нанесло непоправима вреда на развитието на страната ни.

Те разбира се, срамежливо пропускат да споменат, че попадането ни в сферата на влияние на СССР е било предложено и договорено от Чърчил на среща със Сталин през 1945 година. Самият Чърчил разказва как докато са разговаряли със Сталин е взел една салфетка и е написал влиянието, което предлага да упражняват великите сили след войната в различните страни на Балканите. Сталин е разгледал внимателно салфетката и с молив е сложил отметка, че е съгласен. Факсимиле на салфетката, която още се пази в архива на Чърчил по-долу.

Така по инициатива на Чърчил, България попада в сферата на влияние на СССР.

Васал на СССР

Васал – феодален владетел, получил от вишестоящия феодал – сюзерен, земя в замяна на задължението да му служи. 

Васалитет е съвкупност от норми и обичаи, които пораждали задължението един свободен човек, наричан васал, да се подчинява и да служи на друг свободен човек – сеньор, както и задължението сеньорът да покровителства и помага на своя васал. В замяна на своята вярност васалът получава от сеньора правото да владее и понякога да предава в наследство поземлен имот. В този смисъл всички благородници – графове, князе, херцози, лордове и т.н. са васали на съответния крал, цар, император и никак не се срамуват от това. 

В горния смисъл НРБ (народна република България) беше васал на СССР. В замяна на нашата лоялност бяхме възнаградени с превръщането ни от една изостанала аграрна страна, в индустриално развита държава, която към края на социализма беше на 26 място по индустриално развитие в света. Населението от 6 милиона през 1944 се увеличи до 9 милиона. 

Армията ни беше една от най-добре въоръжените и боеспособни във Варшавския договор. Ето откъс от книгата „Унищожаването на българската армия“ от о.р. майор Д.Зур:

„През 1989г., когато Студената война е към своя край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220МиГ-21между I960и 1989, 40-45Ми-24,и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества —над 1500 танка Т-55,близо 300 танка Т-72,около 200 Т-62, над 1000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други. Българската народна армия е имала далекобойни  ракети. – 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни  ракети, всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус” (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300км;неуточнен брой тактически  ракетни комплекси 9К52 “Луна”с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 18комплекса 9К79 “Точка” (SS21) с обсег 70км с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно- ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240км, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 “Волхов”с обсег до 43км и СА-75 “Двина”с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 “КУБ”с обсег до 24км, 24 мобилни ЗРК “Оса”с обсег до 13км, 30мобилни установки С-125 “Печора” с обсег до 12 (модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9 К СТРЕЛА – ЮСВ “с обсег 5 км.

ВМФ  разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3стражеви кораба, 1фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници,общо няколко десетки -минни заградители, базови и  рейдови миночистачи, патрулни кораби,десантни кораби, обслужващи кораби,катери и др.; брегови  ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100мм водени от  радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини,парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота. 

Високата боеспособност на БНА (Българска Народна Армия) се дължи на насищането своенен  ресурс – със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на  твърдатаподготовка по специалностите на бойците. БНА е голяма военна сила, материално-техинеческимного добре обезпечена от СССР и  родния ВПК. По това време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с  БНА.“ ⁽¹⁾

В книгата е описано подробно унищожаването на армията ни, който има силата да чете, виж линк ⁽¹⁾.

Американска Колония

Купената и поддържаната от колонизаторите на България, интелигенция ни обяснява как нямаме нужда армия защото НАТО щяло да ни пази. Те постоянно цитират чл. 5 в който се казва, че ако бъде нападнат някой член на съюза, останалите ще се притекат на помощ. Милите или са неграмотни или умишлено изпускат чл. 3, в който изрично е казано, че всяка страна членка на съюза трябва самостоятелно да развива въоръжените си сили, за да може сама да се справя със заплахите. 

Но понеже тези чужди агенти, постоянно говорят за окупация, сигурно на мнозина ще им е интересно да прочетат някои от текстовете на договора, който правителството на България е подписало и Народното събрание е одобрило за американските военни бази на наша територия през 2006 г. Ето една подборка на най-интересното:

• Американските бази са разположени на наша територия БЕЗПЛАТНО, но могат да поискат българската страна да заплаща подобрения, извършени в базите от САЩ, ако тези „подобрения“ се използват от българската страна. . В допълнение към това САЩ са записали правото си да искат компенсация за построените от тях сгради и съоръжения, когато решат да напуснат (чл. 4 и 6). 

• САЩ могат да разполагат на българска територия „материали и припаси“, като само уведомяват българските власти. Т.е. могат да разположат и ядрени и/или нападателни оръжия и припаси, които да ни направят мишена в международен конфликт. 

Американската армия има право на достъп до всички наши пристанища и летища, които те пожелаят. (Чл. 5)

• България се отказва от правото си да контролира придвижването на чуждите войски на територията на страната! (Чл. 8.)

Всякакви превозни средства могат да се движат, влизат и излизат от наша територия без да имаме право на контрол или оглед. 

• Въздухоплавателните средства са освободени от такси за прелитане, кацане и паркиране. Същото е валидно и за плавателните съдове. (Чл. 9)

• България се отказва от правото си да упражняват юрисдикцията и членовете на въоръжените сили на САЩ и техните семейства са недосегаеми за българските закони за всякакви нарушения. (Чл. 10) 

• Членовете на въоръжените сили могат да извършат дори углавно престъпление със своето действие или бездействие, ако за това имат „служебно удостоверение от американските власти“, което ги оправдава и сваля отговорността от тях. (чл. 11)

• Българските власти нямат право да задържат американски военни, само те могат да ги задържат. Ако до една година не бъде осъден, се освобождава от отговорност.

Дори и осъден за престъпление от български съд, е пак под контрола на американците. (Чл. 12)

• Неподсъдни са по граждански искове, т.е. ако ти нанесат увреждания или щети, не можеш да търсиш обезщетение.

„Срещу членовете на въоръжените сили и на цивилния компонент няма да се образуват никакви съдопроизводства във връзка с граждански искове, произтичащи от техни действия или бездействия, извършени при изпълнение на служебните им задължения. Тези искове могат да се предявяват пред съответните български власти и да се разглеждат съгласно разпоредбите на член VІІІ от ССВС на НАТО. „

Членовете на въоръжените сили или на цивилния компонент, или зависимите лица не могат да бъдат съдени задочно и спрямо тях не могат да се предприемат действия, които са във вреда на техните интереси, когато служебни задължения или надлежно разрешено отсъствие временно възпрепятства присъствието им в ненаказателното производство, по което са страна. (Чл. 15)

• Въоръжените сили са освободени от плащане на ДДС, за стоки и материали.

Служителите и семействата са освободени от всякакви данъци и такси. Единствено подлежат на плащане пътни такси. (Чл. 16)

Всякакви вещи за лично ползване и моторни превозни средства са освободени от мита и данъци.

• Безплатно използване на радиочестоти. (Чл. 19)
• Много въпроси се регулират с допълнителни споразумения, които не са публични и се подписват на по-ниско ниво без обществен контрол.
• Освобождават се от данъци и спазване на законите и местни изпълнители работещи за окупационната власт.

Трудовото законодателство на България не важи за наетите от американските военни.

Всички спорове се решават от администрацията на американските военни власти и не са подвластни на никакви съдилища. (Чл. 31)

След като прочетохте горните положения, залегнали в договора, имате ли още съмнения, че сега България е една окупирана страна ?

______________________________________________

⁽¹⁾Виж – https://www.scribd.com/document/449788392/o-р-майор-Д-Зур-Унищожаването-на-Българската-армия

Последните промени в изборния кодекс или свинщината на ГЕРБ, БСП и ДПС

(анализ на един изстрадал председател на секционна избирателна комисия)

1. Изводи от изборния ден

Използването на определението „свинщина“ не е нито прекалено, нито неуместно. С промените в изборния закон и частичното връщане на хартиената бюлетина, горните партии всъщност постигнаха следното:

1. Премахнаха машинното гласуване. Машините бяха използвани на практика като скъпи и прескъпи печатащи устройства на бюлетини, които после бяха броени на ръка и резултатите също така ръчно бяха вписвани в протоколите. Това от своя страна, предизвика масово грешки и разбира се, предпоставки за измами и манипулации. 

На практика машинният вот беше превърнат в ХАРТИЕН, като отпечатаните от машините „бюлетини“ не могат да се контролират за фалшификации, защото нямат характеристиките на нормалните хартиени бюлетини.

Използването на нестандартна хартия, на практика саботира използването на машините, защото на много места те имаха проблеми с отпечатване на бюлетините и дублиране на вота.

• Машинното гласуване беше обезсмислено, защото в протоколите за резултатите от изборния ден, отпечатани от машините, имаше само информация за броя на гласувалите. Нищо друго! Тези безсмислени протоколи от машините също трябваше да бъдат подписани от СИК, незнайно защо. В тях нямаше никаква съществена информация, защото разписките от машините също бяха броени на ръка по партии и по преференции с всички възможности за грешки и манипулации.

• Смесването на гласуването с нормални хартиени и използването на сложни протоколи, които да се попълват на ръка, създаде проблеми на комисиите при отчитане на резултатите. Въпреки, че моята комисия всички хора бяха грамотни, а повечето дори и добре образовани, ако не беше един от членовете, който си носеше лаптопа и използва електронната форма за проверка на ЦИК и нашият протокол щеше да бъде изпълнен с грешки. Бяха ни необходими 4 итерации, за да попълним вярно протокола и въпреки проверките, при предаването на протокола в РИК, пак беше открита една грешка в преференциите.

С ръка на сърцето мога за заявя, че протокола от тези избори е съществено по-труден за попълване от годишна данъчна декларация на човек с разнообразни източници на доходи.

Твърдо съм убеден, че хаосът в гласуването е създаден умишлено с цел манипулиране и фалшифициране на изборите от гореспоменатите партии. 

1. Какво би трябвало да се направи.

Оптимален вариант.

1. Връщане изцяло към машинно гласуване, като софтуерът на машините се направи с отворен код, който може да се провери от всеки, включително независими експерти. Постоянно се говори какви талантливи програмисти работят в България. Вярвам, че за тях не би бил никакъв проблем да програмират един подобен елементарен проблем.
   1. Първичните данни от флаш паметите, които се предават на РИК, да бъдат публикувани на сайт, с получаването им, където ще са достъпни на широката публика и всеки да е в състояние да направи проверка и самостоятелно преброяване.

• Принципът за използване на софтуер за обработка на резултатите от изборите с отворен код трябва да бъде приложен и спрямо Информационно обслужване.

Това, според мен е начинът, изборите в България да са честни и прозрачни. Отказът на партиите на статуквото да организират изборите по горния начин, доказва, че те не искат изборите да са честни, защото ще загубят властта. 

Как „проверката на фактите“ заличава истината

От Томас Бъкли

(Статията е преведена с разрешение на автора)

Истината е красота и красотата е истина и наистина е прекрасно, когато можеш да манипулираш истината така, че да отговаря на собствените ви цели.

Добре дошли в света на PolitiFact – и всяка друга услуга за „проверка на факти“, работеща днес.

Да започнем с това, че самата постановка за „проверка на факти“ е абсурдна, тъй като се основава на идеята, че медиите не започват – и не е необходимо – да основават своите материали, базирайки се на факти.

Както един редактор веднъж ми каза: „Само защото някой казва нещо, не означава, че трябва да го публикувате във вестника.“

Ако медиите следваха това просто правило, изобщо нямаше да има нужда от „проверка на фактите“.

Но медиите не спазват и няма да следват това правило, защото печатането на лъжи – стига да са изречени от държавен служител, който медиите харесват, или за длъжностно лице, което не харесват – сега е неразделна част от индустрията.

Лъжите на правителствени служители и лъжите на организации с нестопанска цел и групи за застъпничество и неправителствени организации (които директно плащат на новинарските издания за „отразяването“ на въпрос, в който са заинтересовани) се пускат като да са взети от свещеното писание. И този тип лъжи – лъжи, с които са съгласни – така или иначе не подлежат на „проверка на фактите“, което прави целия процес още по-опасно абсурден.

Опасно е, защото оценката „вярно“ е точно това, оценка: нещо е нарочено като вярно и следователно никога повече не може да бъде поставено под съмнение или нещо е предимно вярно, така че всяка грешка може да бъде отдадено на случайно погрешно изказване. И тогава тази „истина“ може да бъде разпространена като 100 процента потвърден факт от висше качество, без значение дали наистина е така или не. Получил е благословия от високо и толкоз.

Проблематични истини, които са толкова очевидно верни, се разглеждат по малко по-различен начин – те се определят като неверни в даден „контекст“.

Процесът изглежда доста прост: Човек извън структурата на властта твърди X, човек в структурата на властта твърди Y, следователно X е невярно. Човек в структурата на властта твърди X, човек също вътре, но по-надолу и/или „експерт“, в структурата на властта твърди X, така че следователно X е вярно.

При преглед на случаен набор от „проверки на факти“, този процес изглежда се повтаря отново и отново.

Нека започнем с един бърз пример – миналата година в законопроекта за инфраструктурата на Байдън, бяха заделени пари, за създаването на система, която да позволи на колата ви да установидали сте пияни (без тези тръби, в които да духате) и да не позволи на колата да запали ако сте пили. Концепцията беше незабавно подложена на критика като “превключвател за изключване” на колата, който правителството прави задължителен за всяка нова кола, произведена след 2035 г. (Хората се опасяваха, че властите ще могат да злоупотребят с това като блокират от разстояние автомобила или злоупотребят с данните от системата – бел.прев.)

Всяка от услугите за „проверка на факти“ бързо и задълбочено каза не, не, това не е вярно, това не е „превключвател за изключване“ на колата. И те цитираха експерт по автомобилна безопасност, който потвърждава това.

Разбира се, експертите вече са работили съвместно с правителството за разработване на въпросната технология и твърдяха, че данните, събрани от превозното средство, „никога няма да напуснат превозното средство“ и че в момента системата не е предвидена като инструмент за правоприлагане.

Следователно историята за „превключвателя за изключване“ е невярна.

Беше обявена за невярна, защото в законодателството не се използва точно този термин – и какво от това? –невярна е, защото хората, които го разработваха, заявиха, че нямат планове да го използват по този начин, невярна е, защото системата щеше да бъде изолирана за всяко превозно средство – невъзможно: Tesla изпраща ли някой до дома ви, когато трябва да направи актуализация? – и е невярна, защото хора, които имат финансов и политически интерес да кажат, че е невярно, казаха, че е невярна.

С други думи, не можете да го наречете Боб, защото в акта за раждане пише Робърт.

Процесът на „проверка на фактите“ сам по себе си е фалшив, защото започва със съзнателен, предубеден избор кои „факти“ да се проверят (между другото, ние се опитахме да се свържем с PolitiFact и неговата организация-майка с нестопанска цел, Poynter Institute, но нито една от тях не отговори, но пък открихме този текст на уебсайта им. Можете да игнорирайте доказания факт, че Poynter е хипер-прогресивна организация, която сама по себе си има доказана история в политическо засенчване на истината, и е ключов играч в цензурно-промишления комплекс като е финансирана от Facebook, фондацията Newmark и братята Кох.)

Да кажем, че проверяващ фактите реши да разгледа X, което смятат в началото за невярно, но се оказва вярно. Записва ли се? Ако помага на определени хора, отговорът е да – ако противоречи на текущото „правилно“ мислене, отговорът е не.

В практиката на връзките с обществеността съществува концепция, известна като „валидиране от трета страна“. Това включва намиране на много доверен човек или някаква група, която на пръв поглед не е свързана с някой проект или продукт, който представяте, да каже „Хей – това е наистина добро“. След това PR екипът може да каже на обществеността, че една или друга група, която „познавате от години – те се онези, които се грижат за болни кученца помните ли? – смятат, че няма нищо лошо в това, че искаме да заровим токсични отпадъци до началното училище, така че явно това е добра идея, нали?“

Обществеността се доверява на валидатора, така че изоставя съмненията си и самостоятелната преценка, дори ако истината по въпроса е ясна.

Понякога страничният валидатор е невинен; понякога – и по-често случаят е такъв – те получават някакви странични изгоди като например лъскава нова сграда (погледнете на екологичните групи, които мълчат за вятърните генератори в морето, които причиняват смъртта на китове.)

В конкретен случай се свързаха с автор и го помолиха да докаже основната теза на много неудобна статия, свързана с COVID. Авторът изпрати на проверяващия фактите всички доказателствениматериали – публични регистри, реномирани проучвания и т.н. – доказващи, че твърдението е вярно.Тази проверка на фактите – по важна тема, пряко свързана с опасностите за общественото здраве – така и не се появи. Тъй като не можеха да се осмелят да го нарекат лъжа – имаше документалнаследа – а не можеха да признаят истината, защото просто не пасваше.

След това възниква въпросът за умишленото замъгляване на истината. PolitiFact каза, че информацията, че „Калифорния е приела закон за „намаляване на наказанията за орален, анален секс с желаещи деца““ са неверни, тъй като щатът не е намалил наказанието – той просто спря да включва тези нарушители в списъка на регистрираните извършители на сексуални престъпления, ако разликата във възрастта е по-малко от 10 години.

Да не се налага да се регистрираш като извършител на сексуално престъпление до края на живота си е абсолютно ясно намаляване на наказанието, но тъй като въпросният закон не променя конкретно прякото наказание към момента на осъждането, твърдението следователно е невярно.

С други думи, служителите на PolitiFact трябва да са решили, че регистрацията като извършител на сексуално престъпление до живот не е наказание.

Полезен съвет – не канете PolitiFact на завършването на средното училище на вашето дете.

И обществеността се чуди как толкова много хора в медиите могат умишлено да не виждат истината, която ще им избоде очите – така се прави (ако не искате да загубите работата си.)

В личен план, тази проверка на фактите ме подсети за времето, когато бях кмет на Лейк Елсинор, Калифорния. и попитах моя градски мениджър колко струва бейзболният стадион за юношескаталига, който беше построен преди да бъда избран. Той ми даде сумата, но ми направи впечатление, че тя изглежда не включва определени разходи, свързани прехвърлянето на собствеността.

Когато повдигнах този въпрос, той отговори, че съм попитал колко струва стадионът, а не проектът за стадиона (пътища, канализация, земя и т.н.) общо. Разликата беше около 14 милиона долара.

Урок: винаги задавайте правилния въпрос. Но аз се отклоних от темата.

Съществува и въпроса откъде “проверяващите фактите” получават собствените си факти. В случая с PolitiFact, когато става дума за въпросите за транссексуалните младежи, Световната професионална асоциация за транссексуално здравеопазване е организацията, към която се обръщат въпреки агресивното политизиране на проблема от нейна страна, създаването на протокол за „стандарти за грижа“, от който може да ви увисне ченето какво противоречие спрямо фактите се наблюдава, както и насърчаването на прикриването на гениталиите при деца.

Но според PolitiFact те са експертите.

Това е стандартен подход за „проверяващите факти“, тъй като повечето се обръщат към „експерти“, които имат финансови, политически и културни причини да твърдят едно или друго. „Проверяващите фактите“ знаят предварително какво ще кажат „експертите“ поради това кои са и какво правят; следователно всичко, което трябва да направите, е да се обадите на правилния експерт, който ще се съгласи с желания резултат и толкоз.

И никога не се обаждайте за мнение към някой, който може да каже нещо, което може да не искате да чуете.

И няма значение колко често са грешали в миналото – вижте д-р Питър Хотез и COVID – просто продължавайте да работите с тях, за да сте сигурни, че ще получите отговора, който искате (лошите репортери правят същото.)

Свързаните с COVID примери за агресивни и опасни грешки в проверяващите факти са твърде много, за да се изброят. Последните три години обаче разкриха допълнително следствие: проверката на фактите обикновено включва питане на лъжец дали нещо, казано от свързано с него лице, е лъжа и обявяването му за истина, когато вторият лъжец каже, че е истина, като понякога към сместа се добавят още няколко лъжци, за тежест. И това включва питането на същите лъжци да преценят истинността на нещо, идващо от някъде другаде или от някой, който е извън този кръвосмесителски кръг на потисничеството, който сега е покрил цялата планета.

Това е кръг от лешояди.

Резултатите на индустрията за проверка на факти по време на пандемията е не само отвратителен, но дори направи всичко много по-лошо. Всичко – и всички – извън одобрения сценарий беше охулено, животът на много хора беше съсипан, мнозина загубиха работните си места. 

Оказа се – разбира се – че почти всичко, което проверяващите факти смятаха за невярно, всъщност беше вярно и че всичко, което те смятаха за вярно, всъщност беше невярно.

Нещо повече, идеята, че „ваксините“ не са тествани правилно и може би – просто може би – да не задължителни за всички, се третира като равна на твърдения като „Евреите не могат да видят виолетовия цвят“ и „Шапките са изобретени в Тунис през 1743 г.

Съществува и въпросът за лъжата чрез асоцииране.

Неотдавнашните ужасни пожари в Мауи предизвикаха много, много абсурдни твърдения в интернет. Пожарът беше предизвикан от лазерни, Опра го запали, за да изкупи земята и т.н. Други очевидно не „факти“ включват твърдение на Тръмп, че Байдън е извънземен, Хилари Клинтън е била екзекутирана, Мишел споделила, че Барак е гей, и така нататък. Този тип Weekly World News се появява често, точно до сериозни и дискусионни теми.

Наскоро рейтингът на кандидата за президент на Републиканската партия Вивек Рамасвами, като уличен в лъжа, за думите, че политиките за климата убиват повече хора от изменението на климата (между другото подходяща тема за дебат и много спорно вярна) се появи точно до друг уличен в лъжа, който твърди, че не, помощник-директорът на FEMA не е бил арестуван.

Даването на еднаква оценка на една легитимна политическа концепция и на типичен пример за интернет глупости прави произхода и на двете еднакво неблагонадежден в съзнанието на обществото.

С други думи, умишлената цел е Рамасвами да изглежда също толкова луд – и като цяло не заслужаващ доверие – като хората, които смятат, че Хилъри е била екзекутирана преди пет години или че шапките са изобретени в Тунис през 1743 г. или че евреите не могат да видят виолетовия цвят.

Това е донякъде подобно на интелектуалното унищожение, причинено от термина „отрицател“. Думата се използва за прекратяване на дебата и имплицитно заклеймяване на „отричащия“ като хора, които отричат ​​Холокоста, защото оттам произлиза използването – подходящо в този случай – на термина.

Ако „отричате“ изменението на климата, това е също толкова лошо, колкото да отричате Холокоста; ако ви смятат за грешен защото твърдите, че земята е плоска, следователно грешите за всичко.

За да има „проверката на фактите“ каквато и да е легитимност, трябва да се откаже от класифицирането на лудите. Също така трябва да започва всяка седмица с пускане на списък от 20 теми, да проверява всеки от тях и след това да пише за всички тях дали са верни или грешни. Най-малкото обществеността ще знае, че проверяващите факти не крият факти, които не харесват.

Истината не винаги е красива; всъщност обикновено не е. Тя е твърда, студена, стерилна и непоколебимо и се взира в теб, докато или не го осъзнаеш, или се ужасиш и трябва да погледнеш настрани.

Гледането на истината, намирането на истината, говоренето на истината – всичко това са проява на истинска смелост.

А истината е, че проверката на фактите е лъжа.

How “Fact Checking” Obliterates Truth

ТИ СИ СЛЕДВАЩИЯТ

(Този материал е превод от английски и публикуван с разрешение на автора. Оригиналния текст можете да намерите тук – https://doomberg.substack.com/p/youre-next?utm_source=substack&utm_medium=email)

„Не мога да го опиша на никой, който не го е преживял. Висене на опашката за сигурност на летището. Ако искате да знаете какво е да си в Съветския съюз, това е да си в Съветския съюз. В този момент вие сте в Съветския съюз. Стоиш на опашка и чакаш нещо и в края на тази опашка могат да ти се случат много лоши неща. Хората не мислят така. Но в действителност обаче…” – Симон Михайлович

В британската парламентарна система избраните политици имат значителни привилегии, докато изпълняват своята служба за обществото. Сред най-забележителните е далеч по-широката дефиниция за свободата на словото, отколкото тази, на която се радват обикновените граждани, което е особено ценна привилегия предвид прословутите строги закони срещу клевета в страната. Членовете на парламента могат да кажат практически всичко докато са на територията на парламента, без да се страхуват от граждански или наказателни дела. 

Въпреки че целта на тази парламентарна привилегия е да изолира политиците от неоправдана намеса от страна на външни влияния – особено от страна на богатите и хора със съмнителна репутация – с тази привилегия редовно се злоупотребява, за да се печелят евтини политически дивиденти с помощта на мръсни трикове. При условие, че имате зле калибриран морален компас, е много лесно да стоите в залата на парламента, лъжливо да обвините своя политически опонент, че е извършил нещо непристойно, и след това да наблюдавате последвалата медийна вакханалия с многозначителна усмивка. „Предизвиквам те да повториш това извън парламента“ е често срещано предизвикателство, отправяно от жертвите на подобни клевети, но рядко се приема от страхливците, които ги извършват.

В седмиците, след като Путин започна своята незаконна инвазия в Украйна, наличието на предишни бизнес връзки с Русия внезапно се превърна в потенциална отговорност. В бързината да санкционират всичко руско, няколко политици побързаха да се възползват цинично от тази ситуация. Сред по-ентусиазираните опортюнисти беше Крис Брайънт, член на Камарата на общините от Лейбъристката партия и председател на комисиите по етика и привилегии. В средата на март 2022 г. Брайънт взе думата в пленарна зала, за да изстреля отмъстително обвинение спрямо стар съперник (курсивът е добавен навсякъде):

„Озадачен съм защо някои хора все още липсват в списъка [с наложени санкции], включително някои от медиите… Просто посочвам, че само през 2018 г. Найджъл Фараж е получил £548 573 от Russia Today– а това е руската държава.“

Проблемът? Всички доказателства показват, че това е била дръзка и съзнателна лъжа. Брайънт не предложи никакво доказателство, за да подкрепи своето конкретно (и лесно подлежащо на оборване) твърдение. От тогава той упорито отказва да коментира това твърдение, камо ли да повтари обвиненията си извън парламентарната зала, където се ползва със защита. От своя страна Фараж гръмогласно отрече обвиненията още в момента, в който бяха изречени. Очевидната клевета стои в протоколите на парламента и до днес. 

Каквото и да мислите за Найджъл Фараж, неговото съществено влияние върху британската политика е неоспоримо. Известен като виден евроскептик от началото на 90-те години на миналия век, той е широко смятан за основната политическа сила зад движението за Брекзит, което завърши с историческия референдум на Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз (ЕС) през 2016 г. Колкото харизматичен, толкова и противоречив, Фараж отдавна е особено дразнещ за британската политическа върхушка. Можете да го наричате както искате, но с подкрепата на повече от половината британски гласоподаватели, в този исторически референдум, той е всичко друго, но не и член на „маргинално малцинство“ с „неприемливи възгледи“.

Изглежда, че клеветата на Брайънт най-после е постигнала целта си да доведе до налагане на финансови санкции. В обезпокоително шестминутно видео, публикувано в Twitter миналата седмица, Фараж наруши мълчанието си относно това, което твърди, че е продължила месеци кампания от страна на британската банкова система, да го превърне във финансов „нечовек“. Без никакво обяснение банката, която от много години го обслужва, внезапно го информира, че ще закрият всичките му сметки и никоя друга банка изглежда не желае да го приеме като клиент. Това е от последваща публикация на Фараж, във вестник The Telegraph малко след като той публикува своя туит:

„ След обаждане по телефона от банковата група, на която съм клиент от 1980 г. – и в която държа всичките си бизнес и лични сметки – ме уведомиха, че ще последва писмо с обяснение. В него трябваше да има подробно обяснение. Писмото пристигна, но в него само се посочваше предстоящото закриване на сметките и се посочваше датата, до която трябва да изтегля парите си. 

Запазих тази информация за себе си, докато търсих друга банка. Многобройни опити не доведоха до нищо. Бях отхвърлен от седем други банки. Очевидно аз съм „политически експониран човек“ и нося твърде много риск и твърде много разходи за органите по съблюдаване на регулациите. 

Надушвам, нещо гнило и съм сигурен, че причината за случващото се е много по-голяма. Години наред бях лъжливо обвиняван, че имам руско финансиране. Въпреки че това са глупости, депутатите използваха парламентарната привилегия, за да обвинят различни хора, свързани с кампанията за Брекзит, в това отново и отново. Миналата година депутатът от Лейбъристката партия сър Крис Брайънт заяви в Камарата на общините, че съм получил £548 573 за една календарна година „от руската държава“. Въпреки искането ми към него и към председателя на парламента да коригират това невярно твърдение, то не е оттеглено.“

Трима членове на семейството на Фараж също са станали обект на закриване на банковите им сметки, както и най-малко двама други членове на Партията за Брекзит – и двамата са бивши членове на Европейския парламент (ЕП). 

Останал с много малко други възможности, Фараж решава да използва популярността си в социална медии, за да отвърне на удара и публичната му позиция може да има ефект. Financial Times съобщи вчера, че правителството на Обединеното кралство е започнало разследване на черните списъци – което е много добре за Фараж и компания, но едва ли е утеха за подобно оклеветени лица, които нямат „мегафона“ на Фараж. (В допълнение, Фараж написа вчера в Туитър, че се е сблъсквал с деветия си банков отказ, така че поръчката срещу него все още е очевидно активна.)

Дългогодишните читатели на Doomberg знаят, че ние предупреждаваме за този преход към тоталитаризъм от най-ранните си дни. В един скорошен пример, въпреки нашите преобладаващо скептични възгледи спрямо пазара на криптовалути и многото му сенчести играчи, ние изразихме пълното си несъгласие с някои от тактиките, станали нормални в неотдавнашната вълна от репресии. Ето откъс от „Прецедентът на Пандора“, публикуван в началото на март:

„Ако вашият бизнес има в името си „крипто“ или се считате за високопоставено лице, свързано с тази индустрия, подгответе се да бъдете вероятно изхвърлен от традиционната банкова система. Дори и да не сте направили нищо лошо, можете да очаквате многобройни дълги обаждания от вашите текущи банкери и разпити за проверка на миналото, произволни писма за закриване на сметки с минимални обяснения и дори по-малко възможности да се защитите, както и изключителни трудности при откриване на нови сметки. Подобно на един наш приятел, който обича да играе покер, който беше лишен от банково обслужване, вашите пари просто няма да си струват риска за много институции. Въпреки, че със сигурност няма недостиг на измами, случващи се в крипто сектора (а всички ние сме за изчистването му), достатъчно ли дори малка връзка, за да бъдат наказани иначе невинни бизнеси и граждани толкова сурово без намек на надлежен процес? Трябва ли да се нормализира „подхода масово изтребване“?

Като се има предвид невероятното въздействие, което загубата на достъп до банково обслужване може да има върху хората и фирмите, едва ли е изненадващо, че политическите партизани ще използват това оръжие за груба политическа изгода. Може би никъде пламъците на партизанщината не горят по-силно, отколкото в енергийния сектор, където финансовата система е заклещена между гласовитите членове на прогресивното екологично движение от една страна и могъщите консерватори, които подкрепят традиционните енергийни компании от другата. Не е изненадващо, че и двете страни сега разчитат на банкерите да се подчинят на техните идеологически изисквания и да използват същата тактика, усъвършенствана от дните на прокурор Бхарара спрямо организаторите на големи покер състезания. Ако историята е някакъв ориентир, размерът на залога е на път да стане много по-голям.“

Дори да се окаже, че Фараж е извършил нещо, за да провокира това привидно координирано действие на банките, това едва ли ще намали дълбочината този разрастващ се скандал. Наказвайки Фараж, семейството му и политическите му съюзници, без да уточнява конкретни обвинения, срещу които те могат да се защитят, вековната западна съдебна практика се обръща наопаки. Понятието „невинен до доказване на противното“ датира от подписването на Магна Харта през 1215 г. Наистина ли сме готови да се откажем от тези основополагащи права толкова лекомислено?Докато някои биха възразили, че банките са частни предприятия и трябва да имат свободата да правят бизнес с когото решат, в съвремието те са се превърнали в тънко завоалирани инструменти на държавата. В същото време войната срещу парите в брой направи достъпа до банкови услуги жизнено необходим за ежедневието на всеки човек. Човек просто не може да функционира в съвременното общество без достъп до банкиране и политиците са доказаха, че не могат да устоят на изкушението да експлоатират тази страхотна власт. 

В заключение, искаме да опровергаем идеята, че биткойн или която и да е друга така наречена децентрализирана валута по някакъв начин ще реши този проблем. По време на диктаторските репресии на канадския премиер Джъстин Трюдо срещу шофьорите на камиони, протестиращи срещу политиката му относно Covid-19 в началото на 2022 г., на финансовите институции беше наредено да включат в черния списък няколко портфейла с криптовалута, свързани с граждани, които те просто дариха на движението. Банките се подчиниха, доказвайки къде е истинската власт в нашето общество. В материала „Какво означава Канада за крипто валутите“, ние завършихме със следното предупреждение, което изглежда подходящ начин да завършим и днешното есе:

„И в това се крие критичният проблем: алтернативните форми на пари изискват благосклонно правителство, което да позволи тяхното разпространение, но доброжелателното правителство прави излишна необходимостта от алтернативни форми на пари. Това е политически проблем и никакви биткойни или златни монети няма да помогнат, когато политическата система се обърне срещу вас. Парите са това, което правителството казва, че са, и току-що видяхме, че нашите възгледи – политически, културни… лични – формират подходящо условие, за да ни бъде позволено да ги харчим.“

Натиснете бутона „♡ Харесвам“ или ще закрием банковите ви сметки.

Царят е гол

или края на илюзиите за моща на НАТО и ЕС

“Русия е бензиностанция с ракети“  сенатор Джон МакКейн

„НАТО свърши снарядите“ – Йенс Столтенберг, генерален секретар НАТО

„Мащабът на тази война е напълно несъразмерен с нашето мислене“ – висш НАТО-вски генерал през януари 2023

Тези, които безрезервно вярват на пропагандата, с която ни пълнят ежедневно главите, може да не четат по-нататък. Материала не е за тях. 

Помните ли онази приказка за момченцето, което извикало – Царят е гол, когато едни мошеници убеждавали царя, че са му ушили невероятно елегантни и скъпи дрехи, но невежите не ги виждали и не можели да ги оценят?

Същото се случва и днес. Пропагандата по цял ден ни убеждава колко силна икономически е Европа и ЕС в частност, колко мощен и велик е военния съюз НАТО. Реалността, обаче, е напълно различна. Всъщност Европа е слаба, болна и затънала в дългове, която е на прага на промишлена и икономическа деградация,  а НАТО е една карикатура на военен съюз, която освен с пропаганда, няма с какво да се противопостави.

НАТО

Илюзиите, че НАТО е отбранителен съюз бяха разбити от агресиите на този съюз в Афганистан, Либия, Югославия, Ирак, Сирия и много други.

Илюзията за мощта на НАТО, току що беше разбита от специалната военна операция, която води Руската федерация на територията на Украйна. Знам, че мнозина ще ме обвинят, че съм „путинист“, защото използвам терминът, с който я определят руснаците, но всъщност е точно така. Аргументи? – няма обявена война между двете страни. Те продължават да изпълняват определени договорености като например транзита на природен газ и нефт по тръбопроводите, които минават през територията на Украйна, за което украинската страна получава редовно дължимите транзитни такси.

От друга страна, НАТО води пълно мащабна война срещу РФ, но с телата и кръвта на украинците, които биват използвани като пушечно месо. Военната техника и боеприпаси, предоставени от НАТО на Украйна вече възлизат на десетки, дори стотици милиарди долари и евро. 

По признание на самият генерален секретар Столтенберг, складовете на съюза са празни. НАТО е изчерпало наличностите на боеприпаси, а производството на нови, представлява огромно предизвикателство, защото промишлеността нито в ЕС, нито в САЩ са в състояние да отговорят на нуждите. Да не говорим, че има сериозен дефицит на материали, суровини и енергия. Тази война е на път да разори най-вече европейските страни, които са принудени да плащат за нея.

Но да се върнем на НАТО. Като военна организация, а и отделните армии влизащи в съюза, никога не са воювали с равностоен противник. Илюзията, колко е силен съюзът идва от всички войни, които той води, срещу далеч по-слаби и на практика беззащитни противници.

Самата организация  и окомплектовка на най-силната армия в съюза – армията на САЩ е организирана преди всичко като експедиционни сили, които да налагат ред в подопечните колониалните територии. Не случайно САЩ поддържат над 1000 военни бази по целия свят. Именно най-елитната част – морската пехота всъщност е една ударна сила занимаваща се с рекет. Ето какво пише ръководителят на морската пехота на САЩ генерал Смедли Бътлър, в своята книга „Войната е рекет“:

„Минах през всички степени от втори лейтенант до генерал-майор. И през този период прекарах по-голямата част от времето си като висококласен екзекутор на големия бизнес, за Уолстрийт и за банкерите. Накратко, бях рекетьор, гангстер на капитализма….Помогнах за превръщането на Мексико, особено Тампико, в безопасно място за американските петролни интереси през 1914 г. Помогнах за превръщането на Хаити и Куба в прилично място за събиране на приходи от момчетата от National City Bank. Помогнах в изнасилването на половин дузина централноамерикански републики в полза на Уолстрийт. Досието на рекета е дълго. Помогнах за пречистването на Никарагуа за международната банкова къща Браун Брадърс през 1909-1912 г. (къде съм чувал това име преди?). Донесох светлина в Доминиканската република за американските захарни интереси през 1916 г. В Китай помогнах на Standard Oil да върви необезпокоявано по пътя си.“

Американската армия, обаче, не е в състояние да води сериозни сухопътни военни действия, а и никога не ги е водила. Армията на САЩ няма победа в нито една истинска война с изключение на решителната победа срещу такъв сериозен противник като Гренада през 1983. Последното фиаско беше, когато едни козари, обути със сандали и въоръжени с калашници и РПГ-та, принудиха тази армия да се евакуира позорно от Афганистан. 

Професионална компетентност

За да водиш успешни войни срещу равностоен противник, военачалниците трябва да владеят военното дело и военно изкуство. Армията на САЩ всъщност няма традиции, история и знания да води мащабни сухопътни операции. Военната академия в Уест Поинт, подготвя офицери, които имат подготовка на тактическо ниво, но нищо повече от батальон. Ако не вярвате, отидете на сайта и вижте сами. Неща, които се учат в генерал-щабни академии са напълно непознати за тези офицери. Не случайно един висш натовски генерал през януари заяви – „мащабът на тази война е напълно несъразмерен с нашето мислене“. Да воденето на военни действия на фронт дълъг 1000 километра, срещу противник който те превъзхожда във всичко, сигурно е нещо, което НАТО генералите, не са преживявали, нито са учили. Некомпетентните военни нямат шанс срещу подобен противник.

Обречеността на НАТО в този конфликт, се определя и от другия фактор – въоръжението.

Въоръжението на армиите от НАТО е преди всичко американско, а отличителна черта на продукцията на военно-промишления комплекс на САЩ е, че целта му е максимални печалби. За разлика от руското оръжие, чиято главна цел е ефикасността му на бойното поле. В много видове въоръжение РФ е изпреварила САЩ и Европа с поколения. 

Какво видяхме през последната година и половина военни действия в Украйна? След като изчерпаха руското въоръжение, останало им от съветски времена, НАТО започна да изпраща западно въоръжение. 

Бронирани машини

Германските танкове доказаха своята негодност на бойното поле. Недостатъците в качеството им, не може да се компенсира и с количество, защото Германия няма производствени мощности. Текущо може да произвежда 2 танка Леопард месечно. РФ произвежда 4 танка дневно от най-новата модификация Т90М Прорив.  Танковете Армата, дори не са вкарани в употреба засега, с изключение на тестове на определени участъци.

Френските колесни танкове, също не вършат никаква работа. Английските Челинджър, още не са влизали в бой. Държат ги в дълбокия тил, вероятно с основание. Надали е приятно да ставаш публично за резил.

Авиация

Украинската страна на практика няма авиация от самото начало на СВО. Отделните оцелели самолети и вертолети, обикновено успяват само да излетят и не се връщат никога в базата си, защото биват унищожени веднага.

НАТО не смее да изпрати западни самолети, първо защото веднага ще ги постигне съдбата на украинските, второ защото няма съпоставими по възможности самолети. Ф-16 са били добри самолети за миналия век, но вече са морално остарели и са безполезни срещу съвременните руски самолети и ПВО. За съвременния Ф-35 украинската страна няма пилоти, летища и техници. Репутационния риск също е много съществена причина. Ако са толкова качествени колкото Ф-22 Раптор или системите Патриот, със сигурност е по-добре да ги държат далеч от реални военни действия, защото клиентите ще спрат да пилеят парите си за покупката им.

Противовъздушна отбрана (ПВО)

Видя се, че системите Патриот са напълно безполезни, но в замяна на това скъпи. Пет такива системи бяха унищожени в Киев и околностите. Резилът беше толкова голям, че дори акциите на производителя Райтеон се сринаха на следващият ден след демонстрацията на тяхната безполезност в Киев. САЩ просто няма какво да противопостави срещу, руските хиперзвукови ракети. 

От друга страна, системите С-300, С-400, С-500, Тор М1 и Панцер, надеждно защитават руските въоръжени сили от всякакви западни ракетни оръжия. 

Хиперзвукови ракети

Тук доминирането на руското оръжие е пълно. За неспециалистите пояснение:  има три вида ракети – до звукови, които има скорост по-малка от скоростта на звука. Свръхзвукови, при които скоростта е между 1 и 5 пъти скоростта на звука и хиперзвукови със скорост над 5 пъти скорост на звука. 

Със своите хиперзвукови ракети РФ може да унищожи всяка цел. Ракетите Кинжал (Мах 10 или 12,450 км/ч), дори и с конвенционален заряд проникват и унищожават дълбоки бункери, които преди това са се считали за защитени дори от ядрено оръжие. Пример – бункера в Ивано Фанковск. Ракетите Циркон (Мах 9, 11,000 км/ч) могат да пратят на дъното на океана всеки самолетоносач. Засега, никой няма противоракетна защита от тези оръжия. 

САЩ все още не могат да произведат успешно дори прототип на подобна ракета и както е видно надали ще успеят в скоро време. 

Хиперзвуковите ракети измениха кардинално характера на войната. До сега никоя армия на НАТО не е воювала в условия, да няма защита нито на щабове, нито на обекти в дълбокия тил. Това е и истинската причина, НАТО да не смее да се намеси във военния конфликт в Украйна. Ако го направи, много бързо ще бъде изправено пред два избора – много лош и катастрофичен. Много лошият е да капитулира и да се върне на рубежа от 1997, което неминуемо ще се случи. Катастрофичният е, да реши да използва пръв ядрено оръжия. Насрещният удар ще бъде унищожителен за човешката цивилизация. Да не дава господ!

След като анализирахме военните аспекти на безпомощността на НАТО, да погледнем икономическите.

„Колективният Запад“ замрази всички руски финансови активи. Всъщност ги открадна. Почти всички руските банки бяха изключени от световната система за междубанкови разплащания – SWIFT, с което сериозно се затрудниха външнотърговските връзки на РФ. Много активи и дъщерни фирми на руски компании или бяха блокирани или направо присвоени като например Газпром Германия, нефтопреработвателния комбинат в Швед и много други. ЕС и САЩ наложиха безброй санкции за каквото се сетите.

На целия този фон, западните страни очакваха руската икономика да се срине и да предизвикат смяна на властта в Москва. Случи се точно обратното. Властта на Путин и одобрението му пораснаха. Руската икономика не само, че не се срина, ами се чувства добре и дори бележи ръст.

За разлика от руската икономика, европейската не се чувства никак добре. Промишленото производство в ЕС пада, особено в такива енергоемки отрасли като химическа промишленост и металургия. Високите цени на енергията правят европейските продукти трудно конкурентно способни. Загубите на големия и платежоспособен руски пазар, се отрази много негативно на финансовите резултати на много европейски и американски фирми. Авиопревозвачите от ЕС и САЩ, които загубиха достъп до транзитно преминаване през въздушното пространство на РФ, бяха принудени за закрият линиите си до далечния изток. За разлика от тях, китайските авиопревозвачи, се радват на сериозно увеличение на продажбите и клиентите.

Може още дълго да се изреждат проблемите, които западните страни си създадоха сами, но няма смисъл. Фундаменталният извод е, че те икономически се самоубиха. В скоро време, всички европейци ще осъзнаят, че охолният им живот и благополучие са се дължали на енергийната и суровинна субсидия от Русия. С нейното прекратяване, Европа я чака де индустриализация, сериозен спад в стандарта на живот – случващото се последните дни в Париж е само началото на подобни социални сътресения в цяла Европа. 

На този фон, руската икономика расте! Защо? Защото имат изобилие от евтина енергия и море от ресурси. Защото са далеч напред в технологиите пред „развития“ Запад. Имам предвид съществените технологии, които имат наистина смисъл. 

Пропагандата, че Русия е технологично изостанала, е именно и само това – куха пропаганда. 

Ако искате да ме оборите, моля да ми обясните как така една икономика, която е по-малка от тази на Италия по БВП (един дълбоко грешен и заблуждаващ показател), успява да воюва и да се противопостави на „могъщото“ НАТО, ЕС и САЩ взети заедно?

Моят отговор е прост – царят е гол. НАТО е един „книжен тигър“, който е изправен пред своята Голгота. ЕС върви непосредствено след него.

Виктор Папазов

7.07.2023

НЕТРАДИЦИОННО СЛОВО ЗА 24 МАЙ

или защо трябва да наричаме азбуката си БЪЛГАРИЦА

Долният текст е написан от един приятел – Александър Димитров. Надявам се, да ви накара сериозно да се замислите.

_______________________________________________________________________________

Традиционно в навечерието на 24 май започва да съзрява и расте общонародното ни вълнение свързано с този празник. От скоро обаче, за мен този празник се превърна в неочаквана провокация, силен дразнител и истинско изпитание на търпимостта и нервите ми.

Ха! От къде пък на къде, ще питате. Точно 24 май – най-българският празник!

Ще обясня. За мен самия, метаморфозата във възприятието ми на този празник беше тежко преживяване и ми отне не малко време докато намеря достатъчно надежни, истинни доказателства , обяснения и аргументи, които да оправдаят промяната на отношението ми към него.

Но не към празника, а към тълкуването му!

Когато открих колко подли не истини има в официалната ни история, колко коварни лъжи има в църковния прочит  на темата (словесен и иконографски), когато вникнах в ежегодните речи и в лъжливите внушения на „учени” и политически  папагали повтарящи едни и същи чути и неразбрани от поколения слова, когато осъзнах мащаба на тази гигантска фалшификация, тогава вече не бях способен да слушам и подминавам лъжливите, вредни и опасни за България Думи.

Защото Кирилица не съществува. Няма такава азбука!  Има българица или българска азбука, но не и кирилица. Появата на понятието „кирилица” е една голяма историческа Абра-Кадабра, опит за политически мотивирана подмяна на истината, крайно необходима в онзи исторически момент, когато след повече от 400 години непрестанни  войни най-сетне Империята успява да надделее над държавата, която в продължение на столетия е като трън в задника и.

Но, всичко по реда си.

Първо – знаем ли всъщност КАКВО точно празнуваме на този празник?

За огромното болшинство от българския народ, това е честване на азбуката написана от братята Кирил и Методий. Точка. За някаква част от  осъзнатите и по-грамотни хора в това ясно твърдение има един нюанс. Знае се, че Кирил и Методий пишат глаголицата, което е някаква друга азбука. Каква – не е много ясно, но знаем, че е имало нещо такова. Вярно, че има някакво противоречие, но това е малко мътна работа, която явно не е важна, щом никой не и обръща внимание. Това знание обаче по никакъв начин не променя тържественото ни отношение към празника 24 май, както и към смисъла и значението му, който както казахме е честване на Светите Солунски братя, които са ни дали буквите. Сиреч кирилицата.  Това латентно и  блуждаещо в съзнанието ни противоречие не оказва никакво съпротивление и е всъщност като ония пластини – кречетала каквито като деца си слагахме в гумите на колелата за да тракат. Постоянно са между спиците, но изобщо не пречат на гумата да се върти.

Така е нали? Така е.

Но знаете ли? Оказа се, че този нескриван и известен на мнозина въпрос, има изключителна важност и ключова роля за изясняване истинското значение не само на този празник, но изобщо на историята на България и съдбата и.

Ето как.

Първо,  обаче малко история. И нека изясним кой, кой е.

Константин (Кирил) и брат му Методий са ромеи, ще рече хора произлизащи от Римската Империя, (към чието име следва да се добави Източна за да не се бърка със Западната, тъй като Империята се е разцепила на две). Внимание това не е Византия обаче! Никой, никога в онова време не е наричал тази държава Византия или населението и византийско. Византия е понятие, което се появява наскоро – едва в 16 век. Това са ромеи сиреч римляни, горди наследници на държавността, законите, традициите, изкуството и мощта на Рим.

И тук внимание моля! Към момента на разглежданите събития (9-10) век тези римляни-ромеи от около триста години не говорят и не пишат на латински! Защото някъде в периода  на 5-7 век в Цариград започват да говорят и пишат на гръцки. Моля обърнете внимание на този факт, защото той има изключително значение за разбирането и тълкуването на последващите събития. Източната Римска империя е територия, която се отделя от Рим за достатъчно дълъг период от време и под влиянието на елинския език и писменост,  които се говорят от не малка част от местното население и от елита се трансформира. Елинската азбука или по право алфа-бета и елинският език, са със значимост и древност, които не подлежат на съмнение и разбира се оказват силно трансформиращо влияние в държавата. Трансформацията е толкова голяма , че за чуждите народи тези ромеи стават гърци, а държавата гръцка. Така ги наричат. Дори с намерението да ги уязвят им казват гърци, но не и елини. Както се самонаричат гърците  – Елини.  Ελλάδα / HELLAS. Държава и народ с пряка връзка с древна Елада. Онази на Омир и Платон – за да няма недоразумения, че именно те са техни наследници. И ако днес попитате кой да е грък какво е Източната Римска Империя – Византия, той ще ви каже, че това е държава на Гърция, наследница на древна Елада, каквито между другото са и Египет и Клеопатра (по Птолемеева линия). Ти да видиш!

Но да се върнем на Кирил и Методий. Те са деца на ромейски аристократ. Дали майка им е българка („славянка”) или не, е въпрос недоказуем и напълно лишен от значение за определяне на тяхната принадлежност към Византия. Дори има нещо твърде унизително в това наблягане от страна на официалната българска доктрина върху националността на майката в жалък опит да си припишем някаква мнима заслуга към делото на Светите братя. Жалко, унизително, а ѐ силно в наш ущърб, когато това е сериозна теза и аргумент в официални речи и слова, защото  се самопоставяме в очевидно слаба и губеща позиция. Какво от това, ако „може би” майката била българка. Та нали целият им живот и дело са ясно предопределени от същността им на ромеи в служба на ромейския патриарх и император!

Поддържането на тази теза прави възможно внасянето на несигурност в аргументацията ни относно ролята на България в Кирило-Методиевото дело и в по-широк смисъл в ролята ни за „славянската” писменост и култура. Външни зложелатели и местни глупци ежегодно, със задоволство паразитират с коментари за нищожността на ролята ни в създаването на Азбуката и изобщо в заслугата ни за делото на Константин-Кирил  и Методий.

„И какво се пъчите?” – казват, „С какво се хвалите, когато азбуката ви е поръчана от патриарх Фотий (ромей), поради нуждата да се увеличава християнската експанзия ръководена от Константинопол сред неелинското население. Какво общо с това има България?

Резонен въпрос. За съжаление. Поради което ние губим вътрешна увереност и сила, и отстъпили, намираме утеха в тържествения и официалния характер на тези претенции и се успокояваме с масовостта  на тържествата, оставайки убедени в „собствената си правота”.

Но да продължим. Да си припомним какво се случва със Светите братя? Константин-Кирил  участва в множество важни за Византия дипломатически мисии. Бива изпратен при сарацините, после при хазарите заедно с брат си. Постига забележителни дипломатически победи умножаващи славата на  Империята. Браво.

Следва важното –  някъде в периода 855 – 863 с брат си създава глаголицата. Преминават през множество важни, понякога съдбовни събития, главното сред които е убеждаването на римския Папа да признае езика ни и Глаголицата за равнопоставени на латинския, еврейския и гръцкия език и съответните азбуки. Това е ключова, ИЗКЛЮЧИТЕЛНА заслуга на Константин-Кирил с което се завършва забележителното му образователно, но преди всичко ДУХОВНО ДЕЛО. Истината е, че благодарение на обстоятелството, че папата не анатемосва глаголицата, днес четете тези редове, защото проправя път на последвалата я българска азбука. Следва безвременната смърт на Кирил, напуснал този свят едва на 42 години, през зимата на 869 година.

През и след това време, по-старият брат Методий митарства във Великоморавия, Панония и Бохемия, разпространявайки божието слово изписано с новата осветена глаголица, но срещайки безжалостната и жестока съпротива, скоро умира. Съществуват спекулации, че Борис узнал за съдбата на Методий и преследването на учениците му, праща вест на франките с молба да ги освободят, напомняйки за българската конница.  Независимо от това верно или не е това сведение, учениците му бягат и в крайна сметка наистина намират спасение в България. И тук започва другата история.

Имали сме късмет, тогава на власт да са били Борис I и Симеон, едни изключителни български владетели – достойни продължители на българската държавно творческата традиция, амбиция и устрем. Империята, която управляват е грамадна, сложна и богата. Наскоро  е наложено християнството в отколе християнските ни земи – заобиколени били от  могъщи, умни врагове. За да надделеят във вечното противоборство на взаимно неутрализиращите се експанзии,  е била нужна повече вътрешна сила, някакво допълнително предимство, жокер. И той се намира. По-скоро той се създава.

Създават нова АЗБУКА.

Точно така, нито повече нито по-малко. Симеон поръчва да бъде написана нова азбука за нуждите на българската държава. Обърнете внимание, това е политическа поръчка за създаването на една нова българска азбука. Симеон не използва свежо написаната глаголица на Кирил и Методий. Запитайте се защо? Била му е под ръка….

Но не, поръчва друга азбука. Да си спомним, че Симеон прекарва цели 10 години в Цариград (ок. 878 – 888) , където опознал отлично и нравите и мисловния и логическия – идеологическия, ако щете настрой на ромеите. Научил се да разпознава капаните. Защото в столицата на Империята било всеизвестно, че глаголицата е тяхна. За власт имащите, било естествено и ясно, че решаването на обществените и политическите проблеми със завоюваните народи в рамките на империята , както и  проблемите с външните врагове се нуждаят от широк инструментариум от средства за въздействие и контрол, едни от най-силните от които били езика и писмеността. Така, че в средите на властта разчитали на глаголицата.

Ето защо Симеон поръчва създаването на новата българска азбука.

ПОРЪЧВА Я,  ПЛАЩА Я И Я ПОЛУЧАВА!

ЧИСТО НОВАТА БЪЛГАРСКА АЗБУКА,

написана най-вероятно от Климент Охридски някъде в първите години на 900-те.

Каква е равносметката до тук;

• Кирил и Методий създават ГЛАГОЛИЦАТА през условната 855 г.
• Кирил умира през 869г.
• Методий умира през 885г.
• 30 години след смъртта на Кирил , Симеон поръчва и получава друга, нова азбука, БЪЛГАРИЦАТА в началото на 900-те г.
• Тази азбука е напълно различна от ГЛАГОЛИЦАТА – напълно!
• Глаголицата се използва с променлив успех още няколко века, след което изчезва – умира.
• Българската държава и владетелите ѝ, инвестират огромен – гигантски ресурс за разпространението на собствената си азбука. Написват се хиляди, десетки хиляди ръкописи с религиозно и светско съдържание (по-малко, но ги има). Строят се стотици манастири за да има къде хилядите монаси да спят, да ядат, да се молят, да преписват, защото, напомням – печатната машина е на пет века отстояние.
• Българските ръкописи, написани с българската азбука пренасят българския ни език, през границите на държавата и се превръщат в инструмент за цивилизационна експанзия, каквато светът рядко среща в историята си.
• България се превръща в един от малкото народи/култури в света, която разпространява езика и цивилизационния си код в планетарен мащаб, с което постига невижданата днес цивилизационна експанзия – НО обърнете внимание! БЕЗ ДА ПРОЛЕЕ ЕДНА КАПКА КРЪВ!!! За разлика от надменните англичани и испанци, които се перчат със своята значимост след като са удавили планетата в кръв.

И сега да попитам, като как така българицата се превръща в кирилица? Кога и защо? Учените фъфлят нещо – нямало било обяснения, може би това , може би онова – почват едни удобни, но безполезни схоластични прения, които не променят нещата.

Питам Ви моля;

• Как се казва арменската азука? Арменска.
• Как се казва грузинската азбука? Ами – грузинска!
• Как се казва гръцката азбука? Гръцка.
• А латинската азбука? Латинска.
• Как се казва еврейската абука? – Еврейска разбира се !
• А как се казва българската азбука ? ……………. Кирилица.

Бре ! Ти да видиш! Защо така бе? Защо не българска – тя нали е такава. Поръчана, платена и създадена от българи в България. Що за нахалство?

Но не. Не е нахалство, а е съвсем съзнателно и целенасочено изменение на фактите, така че да се компенсира загубата от провала на гръцката глаголица и да се маскира успеха и утвърждаването на българицата. Как ? Много просто  – както винаги – с преименуване.

Тук е мястото да ви напомня за метаморфозата на Византия след възприемането на гръцката  писменост и език. Как мислите дали тези умни императори, духовници и ерудити не са осъзнавали огромното значение на писменноста и езика в съдбата на народите? Особено на държавите, които са завладели? Особено на държавата, с която с променлив успех играят на канадска борба в продължение на 5 столетия, и която най-сетне в 1014 година успяват най-сетне да победят. Временно както ще покаже историята, но все пак за почти двеста години. Как мислите какво е било първото с което са се заели за да си осигурят трайността на трудно спечелената победа?

Именно! С историята на този народ. С името му. С езика и писменността му.

Извинете ме, но ще направя една  кратка забележка. Когато разглеждаме този въпрос, както и всеки друг исторически проблем впрочем, не забравяйте, че тълкуването му следва да става изхождайки от факта, че участващите страни са се намирали във вечно и мощно противоборство. Всичко е било безмилостна борба, сложни политически игри съпътствани от  огромен риск.  Днес , поради голямата дистанция на времето и успокоеността на атмосферата в научните кабинети, съществува риска да се заблудим за истинските мотиви на главните герои от онова време. А те са и винаги са били диктувани от единствената безмилостна алтернатива – да победиш или да бъдеш победен!

Защо казвам това? За да разберем позицията, в която сме били. За да разберем истинските мотивите на победителите и за да не разчитаме на милостта им. Защото такава никога не се е давала.

И така, към момента на падането ни под ромейско владичество, азбуката ни вече се е утвърдила и е тръгнала на дългото си пътешествие по света. За победителите ни това е било неблагоприятно, но е било късно за намеса. Азбуката ни вече не е можело да се премахне. Но с някои умели действия вредата можело да се поправи. С усилията на църквата в Цариград, главенстваща в православния ни свят, проблемът е можело да се нивелира. Дори с аванс в тяхна полза.

Така българската азбука – основа за национална гордост и самочувствие се превръща от  „българица” в неутралната „кирилица” и в славянска азбука. Как мислите, че са разсъждавали гръцките владици в 11 век? Ами, примерно така – Кирил е бил техен човек, имал е големи заслуги за просветното дело на населението, което те са наричали славянско, така че било съвсем подходящо да го използват за да му припишат авторството на азбуката. Не директно ,разбира се, като излъжат, не! Просто като сменят името ѝ на кирилица. След което, те оставили нещата на времето и на съответните идеологически инструкции, разбира се.

Така, след титаничното усилие на българския творчески гений, след грамадното усилие на българските монаси, след огромните инвестиции на царете ни, след всичкото посветено време и напук на волята на българите,  за света и уви, за нас самите, азбуката ни става от българска – славянска, при това написана от грък.

АБРА-КАДАБРА!

Удивително нали?

Но работата продължила. Продължило е да се работи със самочувствието на младите и стари българи така, че да вярват,  че са прост народ – народ на овчари. Диваци с една дума, при това крадливи доста… И според инструкциите заели се с това което вършели успешно векове наред –  активно да рушат, крият и изгарят, изгарят, изгарят.

Каквото знам:

– В началото на 19 век в Атон има две големи изгаряния на български книги, едното е в манастира Зограф в пещта за хляб.

– В манастира Св. Наум до Охрид са изгорени всички български книги.

– През 1821 г. по заповед на владиката Иларион Критски е изгорена цялата крита цели 400 години Търновска патриаршеска библиотека.

– През 1840 г. шуменският гръцки епископ изгорил всички български книги в яма при гробищата на село Въча.

– Унищожаването на надписа на Иван Асен в Станимака – Асеновград – надписа в Асеновата крепост.

Този списък е непълен, но мисля да спра до тук.

Защото днес е 24 май и защото аз съм българин! – ще рече извисен, благороден човек , човек на светлината. Затова ще спра да говоря за миналото и ще заговоря за днешния ден, а защо не и за утрешния.

Днес е 24 май – ден на Българската писменост и култура. Днес е голям празник и за всички народи получили в дар, писмото и езика на един велик древен народ щедро пръскал знание, мъдрост и светлина през хилядолетията.

Днес е 24 май – ден на благодарност към всички допринесли за величието на българската цивилизация.

Днес трябва да честваме Свети Климент Охридски, който има пряка заслуга за тази азбука, както и учениците му.

Днес трябва да славим  великите български Царе за смелите им  мечти, за борбата им, за смелостта и щедростта им!

Днес трябва да благодарим на Св.Св. Кирил и Методий, които въпреки, че не са написали тази азбука, имат голяма заслуга за създаването и оцеляването ѝ.

Така, че

Честит 24 май – празник на българската писменост и „славянската” култура! А не обратното.

Знайте и помнете историята и великите дела на синовете на България.

Бъдете горди с народа и произхода си!

В заключение, ще се върна на думите, с които започнах. Наименоването на азбуката написана от българи, платена от българи, в България с името КИРИЛИЦА  е подигравка и издевателство с истината. То е вредно за България и трябва да бъде прекратено.

Обратно – наименоването на тази азбука с името БЪЛГАРИЦА или българска азбука променя кардинално значението ѝ. Както и влиянието ѝ върху процеса на национално и държавно укрепване и израстване, поради което трябва да бъде утвърдено. Верното и честно наименоване на азбуката, води до такова главозамайващо препозициониране на България в световната история и в днешната геополитическа реалност, каквато  никакви национални богатства, парични фондове, бюджети, самолети и газопроводи не могат да постигнат….

Послепис: Доколкото може да се вярва на хипотезата на Сапир-Уорф за трансформацията на мозъка и мисленето ни от езика, който използваме в общуването си, вярвам , че като следствие от българската цивилизационна експанзия, няколкостотин милиона души в света са повече българи отколкото подозират. Те мислят по сходен начин, вярват в общи ценности, постъпват по сходен начин, живеят по сходен начин – различен от този на другите народи именно защото са трансформирани от единния език, който говорят. А в това има огромен, неизползван положителен потенциал…

И в завършек, напомням думите на Симеон Велики описващи мечтата му за България:

Една вяра – един език – един народ!

Честит Празник!

p.s. Ако и вие катo мен, сте убедени от горния текст, нека всички заедно да започнем да наричаме азбуката си с правилното име – Българица. Нека започнем да настояваме, останалият свят, също така да започне да я нарича така. (Виктор Папазов)

24.05.2023

За агентите на ДС, руските агенти, лошите комунисти и други подобни легенди.

“The whole system revolves around the idea that the majority can be made to believe anything, so long as it is repeated loudly and often.  And it works.” Edward Snowden

(Цялата система се крепи на идеята, че мнозинството може да бъде накарано да вярва в каквото и да било, стига това да се повтаря гласовито и често. И това работи. Едуард Сноудън)

“Една лъжа, повторена сто пъти, става истина”. Паул Йозеф Гьобелс, министър на информацията в нацистка Германия.

Тези дни пак някакви хора, които определено не са от критично мислещите пак ни заливат с пропагандните клишета за лошите ченгета от ДС, които още ни управляват задкулисно, как в България има една „армия“ от агенти на Путин, заради която ние не можем да станем пълноправни слуги, пардон членове на ЕС и други подобни небивалици.

Всичките тези глупости на висок тон се разпространяват от една група хора, които са на щедри грантове от чужди фондации. Разбира се, купените от чужди структури медии, с радост ги тиражират.

Ще се опитам да анализирам и обясня какво и защо се случи. За тази цел, ще трябва да се върнем към началото на целия този процес. 

Всичко започва от назначаването на един случаен човек за генерален секретар на КПСС през 1985. Този човек много му харесваше да пътува на Запад и да го потупват по рамото западни лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. 

На 2-3 декември 1989 имаше среща с тогавашния президент на САЩ Джордж Х.У. Буш. На тази среща Горбачов наивно вярва на всичко казано и се съгласява с предложенията, много, от които не са закрепени писмено. Няма да ви обременявам с подробности. Има интернет – четете и мислете.

Накратко, на практика този човек капитулира пред САЩ и предава във владение и за разграбване всички бивши социалистически страни на САЩ и на Запада, както и собствената си страна, която се разпада две години по късно. 

Една група хора в България, виждат какво става и решават, че трябва да спазят старата френска традиция и вместо да извикат „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“, подхождат практично – решават, че ще служат на новия владетел.

Група висши функционери на БКП и офицери от ДС просто отиват при новия американски господар и му се заклеват във вярност. На свой ред американския господар, щедро ги припознава за свои нови васали и наместници на територията на България. 

Просто така работят империите. Когато завладеят нова територия, те нямат нито време, нито ресурс, нито желание да изграждат свой нов местен елит, който да я контролира. Много по-евтино и по-ефективно им е да използват част от съществувалия до тогава местен елит, който е готов да им служи на тях. И империите ги интегрират в своите структури.

За да са сигурни, че тези хора ще са послушни и верни, те трябва да са зависими, а зависимостта е функция право пропорционална на това колко е корумпиран един човек. Когато държиш сериозни компромати за един човек, това го прави сериозно зависим. Именно затова, новите американски господари избраха и назначиха на ключови постове най-продажните и корумпирани партийни велможи и офицери от службите за сигурност. Те бяха внедрени във всички партии и имаха една задача, да защитават интересите на господаря и да саботират всеки, който би се осмелил да защити националния, български интерес. Разбира се, обвинявайки го, че е ченге, че е от ДС или върхът, че е руски агент, агент на Путин. Нали помним поговорката – „крадеца вика, дръжте крадеца“?

Не ми вярвате? Погледнете само биографиите на шефовете на различните неправителствени организации, които се занимават с изследване и развитие на „демокрацията“, „пазарните изследвания и икономика“, медиите, болшинството от партиите и обществени и бизнес организации. Те всички са бивши агенти, сътрудници на ДС или висша партийна номенклатура. Разбира се, те са превербувани и вече служат на американските и западно-европейски служби, които ги финансират и подкрепят. Те са демократи и евроатлантици! На някои, като Бойко Борисов, даже им създадоха и финансираха политически партии. Ако имате съмнения поразровете се в интернет и ще го чуете лично от него. 

Правило ли ви е впечатление, че именно бившите доносници и агенти на ДС, особено тези на политическата полиция, са най-гласовитите критици и хулители на социалистическата система? Българите имат една хубава поговорка – пази боже от разпопен поп. Та и тези така. Няма по-настървени и зли еничари от тях, защото те знаят че трябва да постоянно да засвидетелстват своята вярност, защото много други само чакат да заемат техните доходоносни места. 

Защо пиша всичко това?

Защото отдавна в България няма агенти на ДС или Путин. Всичко това са плашила и легенди. Всички тези, отдавна са се продали и са част от еничарския корпус, който затрива държавата ни и осребрява нашето нещастие и бедност за евро или долари.

Защо все пак, се говорят всички тези неща? Обяснението пак може да се намери в работата на Гьобелс:

„Пропагандата трябва да назовава събития и личности с подбрани фрази и призиви, 

а) те трябва да предизвикат желаната реакция, за която да са подготвени, 

б) фразите, лозунгите и призивите трябва да са лесни за заучаване,

в) те трябва да се използват многократно, но само в подходящи ситуации.“

Вече 32 години ни повтарят до втръсване мантрата „ДС, комунизъм, Русия, Путин“ и мнозинството реагира първосигнално без да мисли. 

В същия момент не забелязваме, че от 9 милиона се стопихме до 6. И по време на война не се понасяли такива загуби. От 26 място по индустриално развитие, вече сме на 68-мо. 

Срещу всеки, който се опитва да внесе малко разум, да защити българския интерес американските и западно европейски господари веднага насъскват глудницата еничари, които се нахврълят срещу него и го упрекват в най-страшните грехова и му лепят етикети, че е ченге, комунист, русофил, агент на Путин и други подобни. .

И ще завърша отново с Гьобелс:

„Ако кажеш достатъчно голяма лъжа и я повтаряш, хората евентуално ще повярват. Лъжата може да бъде поддържана само толкова, колкото държавата може да скрие от населението нейните политически, икономически и военни последствия. Поради това е жизнено важно държавата да използва всичките си сили за подтискане на недоволството, тъй като истината е смъртен враг на лъжата, а от това следва, че истината е най-големият враг на държавата.” 

Търсете истината, защото тя е най-големия враг на продажните еничари, които унищожават държавата ни вече четвърто десетилетие. 

Виктор Папазов

11.02.2023